Брюксел, 14 февруари — По времена последното си пленарно заседаниеЕКЗД прие становище относно понятието за основно място на установяване и относно критериите за прилагане на механизма за обслужване на едно гише,вследствие на искане по член 64, параграф 2 от ОРЗД от френския орган за защита на данните (ОЗД). В становището се изяснява понятието „основно място на установяване“ на администратора в ЕС, по-специално в случаите, когато решенията относно обработването се вземат извън ЕС.
Председателят на ЕКЗД Ану Талус заяви: „Понятието за основно установяване е един от крайъгълните камъни на обслужването на едно гише. От ключово значение е да се определи кой, ако има такъв, е водещият надзорен орган в случаи на трансгранична защита на данните. Становището на ЕКЗД хвърля допълнителна светлина върху условията за достъп на администраторите до обслужването на едно гише и предоставя допълнителни насоки за ОЗД, когато определят кой ОЗД е водещ.“
В становището си ЕКЗД счита, че „мястото на централно управление“ на администратора в ЕС може да се счита за основно място на установяване съгласно член 4, параграф 16, буква а) от ОРЗД само ако взема решения относно целите и средствата за обработването на лични данни и ако разполага с правомощия за изпълнение на тези решения. Освен товаЕКЗД обяснява, че механизмът за обслужване на едно гише може да се прилага само ако са налице доказателства, че едно от учрежденията на администратора в Съюза взема решения относно целите и средствата за съответните операции по обработване и разполага с правомощия за изпълнение на тези решения. Това означава, че когато решенията относно целите и средствата за обработването се вземат извън ЕС, не следва да има основно място на установяване на администратора в Съюза и следователно обслужването на едно гише не следва да се прилага.
Настоящото становище е последното от поредица конкретни действия, предприети от ЕКЗД след неговото Виенско изявление относно трансграничното правоприлагане, с цел рационализиране на правоприлагането и сътрудничеството между органите за защита на данните.
След това ЕКЗД прие изявление относно законодателните промени във връзка с предложението за регламент за определяне на правила за предотвратяване и борба със сексуалното насилие над деца. Изявлението следва съвместното становище на ЕКЗД и ЕНОЗД относно предложението за регламент на Европейската комисия и се съсредоточава върху последните законодателни промени, по-специално позицията на Европейския парламент от ноември 2023 г.
ЕКЗД приветства многото подобрения, предложени от Парламента, като например изключването на криптираните комуникации от край до край от заповеди за откриване. ЕКЗД обаче изразява съжаление, че предложеният от Парламента текст изглежда не разрешава напълно важни въпроси, отбелязани от ЕКЗД и ЕНОЗД, свързани с общото и безразборно наблюдение на частните комуникации, по-специално във връзка с издаването на заповеди за разкриване.
Председателят на ЕКЗД Ану Талус заяви: „Сексуалното насилие над деца е особено отвратително престъпление и изисква ефективни решения. Важно е всеки нов правен инструмент да бъде недвусмислен и да зачита основните права на неприкосновеност на личния живот и защита на данните. Прекомерното равнище на достъп до онлайн комуникации би подкопало тези важни принципи и може да има отрицателно въздействие върху правата и безопасността както на възрастните, така и на децата; трябва да сме много внимателни с действия, които в крайна сметка причиняват повече вреда, отколкото полза. ЕКЗД е на мнение, че предложената от Парламента формулировка следва да предостави подходящи гаранции, че заповедите за разкриване ще бъдат достатъчно целенасочени, за да се гарантира, че той може да защитава жертвите, без да засяга непропорционално правата и свободите, защитени от правото на ЕС.“
ЕКЗД подчертава, че е важно допълнително да се ограничи рискът тези заповеди да засегнат лица, които е малко вероятно да участват в престъпления, свързани със сексуално насилие над деца. Освен това ЕКЗД изразява съжаление, че заповедите за разкриване не се ограничават до материали със сексуално насилие над деца (CSAM), които вече са известни на органите, въпреки факта, че технологиите, използвани за откриване на нови CSAM, са доказали в миналото, че имат значителен процент грешки.
По време на пленарното заседание ЕКЗД обсъди и обхвата на насоките, свързани с модела „Съгласие или плащане“. В допълнение към предстоящото становище по член 64, параграф 2, което ще разгледа модела на съгласие или плащане в контекста на големите онлайн платформи, беше постигнато съгласие, че е необходимо последователно да се разработят насоки с по-широк обхват.
И накрая, ЕКЗД номинира няколко представители, които да участват съответно в екипа на Европейската комисия за преглед на рамката за защита на личните данни, подгрупата на високо равнище на Законодателния акт за цифровите пазари по член 5, параграф 2 от Законодателния акт за цифровите услуги и работната група на Законодателния акт за цифровите услуги относно проверката на възрастта.
Прессъобщението, публикувано тук, е преведено автоматично от английски език. ЕКЗД не гарантира точността на превода. Моля, вижте официалния текст в неговата версия на английски език, ако има съмнение.